ИЗКУ̀МВАМ СЕ, -аш се, несв.; изку̀мя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. 1. Заставам смирено, почтително, като пред кум.
2. Заемам важна поза на кум (Л. Андрейчин и др., БТР).
3. Ирон. Появявам се, заставам някъде неочаквано, обикн. в неподходящ момент; окумвам се. Замислен и потънал в някакво безсмислено разсъждение за странността на своето положение, той почна да налива чай, когато изведнъж се отвори вратата на стаята му и съвсем неочаквано се изкуми Ноздрев. Д. Подвързачов, МД (превод) [еа]. Какво си ся изкумил пред мене, земи та поработи. Н. Геров, РБЯ II, 225.